На настоящия етап на обществено развитие извънсъдебните способи при разрешаване на правни спорове са в начален етап на своето утвърждаване. Идеята за приложението им при административните спорове и регламентацията им в международен акт е сравнително млада – едва от едно десетилетие. Но безспорните им предимства непрекъснато се налагат и намират все по-широко място в законодателството на редица държави.
Подходящата законодателна регламентация има огромно значение за адекватното разпространение на извънсъдебните способи. Ето защо, е необходимо законодателно усъвършенстване на правната уредба, чрез отчитане на проблемите в правоприлагането и регламентация на нови способи, които са законодателно утвърдени в развитите държави.
Извънсъдебните способи са индикатор за модерното развитие на обществото, за новата роля на администрацията в отношенията ѝ с обществото, при която властническият модел на решаване на управленските задачи отстъпва място на равнопоставени методи на правно въздействие. В това отношение българската законодателна практика е в началото на своето развитие. Независимо от първоначалните колебания и редицата несъвършенства в законодателната уредба на извънсъдебните способи, началото е поставено. То стои на сравнително добра законодателна основа, която е необходимо да се развива и усъвършенства, за да намерят своето решение стоящите вече десетилетия наред проблеми при разрешаването на административни спорове.
Международно публично право
