Върховният административен съд (1913–2006)

Книгата разглежда административното правосъдие в България, което е уредено с приемането през 1912 г. на Закона за административното правосъдие. Този закон е ключов за прилагането на принципа на разделението на властите и избягването на случаите на преплитане на функциите на административната и съдебната власт.

Дотогава административното правосъдие у нас е било осъществявано от гражданските съдилища или административните органи. Съдилищата са издавали административни актове и са упражнявали административни функции, а административните органи и различни комисии, като Висшата съдебна комисия по благоустройството, контролните данъчни комисии, министърът на финансите и др. са се произнасяли със съдебно решение при оспорване на административни актове. Гражданските съдилища са разглеждали исковете на гражданите срещу държавата поради неправомерни действия на административните органи.

Акцентира се и върху Закона за гражданското съдопроизводство, приет през 1891 г., който урежда съдебното разрешаване на споровете между частните лица и държавата. Разгледани са редица специални закони, включващи правни норми за овластяване на гражданските съдилища да отменят административни актове, издадени от административни органи. Вниманието се спира и на някои административни органи, на които са били възлагани правораздавателни функции и така те са се конституирали в административни юрисдикции – необходимост, предизвикана най-вече от увеличаването на случаите на отмяна на незаконни административни актове.

Централно място в книгата заема Върховният административен съд, възстановен съгласно чл. 125 от Конституцията на Република България от 1991 г., който осъществява възложения му от нея върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Приемането на Закона за съдебната власт на 23.VІ.1994 г. предизвика осъществяването на една изключително важна стъпка в административноправната реформа в България – създаване на специален закон за обособяване на Върховния административен съд като самостоятелна институция.

Прави се обзор на съвременното състояние на административното правораздаване в България и на административноправосъдната реформа, която приключи през 1997 г. с приемането на Закона за Върховния административен съд и последвалото организационно изграждане на съда.

Дарина Зиновиева – Рецензия за книгата „Върховният административен съд (1913—2006)“ от Петко Добчев, научен редактор Даниела Доковска (сп. Съвременно право, брой 3, 2007 г.)