В книгата са изследвани въпросите, свързани с преклудирането на правото на ответника да противопостави възражения срещу предявения иск в общия исков процес. Разгледана е процесуалната уредба в България до приемането на Гражданския процесуален кодекс през 2007 г. Направена е съпоставка с действащите законодателни решения в Италия, Франция, Англия и Германия.
Въз основа на обширното историческо и сравнителноправно проучване е дефинирано понятието „преклузия“ и са изследвани произтичащите от нея последици за ответника при упражняване на защитата му по същество срещу предявения иск. Преклузията за възражения на ответника е разгледана с оглед на съответствието на чл. 133 ГПК с Конституцията на Република България, както и в светлината на принципите на гражданския процес, които имат пряко отношение към нея. Направени са предложения за промяна на действащата процесуална уредба, която е неудачна и не отговаря на съвременните изисквания за конструиране на процедурата по граждански дела.
