Компетенцията на Народното събрание

g2959.jpeg
Автор: Петър Илиев
Превод, студия и коментар:
Издателство: Нова звезда
Година на издаване: 2015
ISBN: 978-619-198-012-3
Цена: 29.00 26.10 лв.
Страници: 698

Настоящият научен труд e първото цялостно и завършено научно изследване, посветено на компетенцията на Народното събрание на Република България. Анализирани са правомощията на парламента в контекста на теорията за разделението на властите и нейното практическо прилагане в схемата на българския конституционен модел. Всяко едно учение за компетенцията на парламента има за своя основа определено разбиране за разделението на властите. Принципът на разделение на властите е от фундаментално значение за базовото оформяне и моделиране на рамката при конституционноправната уредба на компетенцията на парламента и включените в нея правомощия.

В настоящото научно изследване са използвани следните научни методи:

- Аналитично-нормативният метод, който тръгва от конкретното и се основава на набора от различни понятия, категории, особености и закономерности, като се опитва да изследва задълбочено правно-нормативните аспекти на принципите, ценностите, моделите и институтите в конституционноправната система.

- Историческият метод, който разкрива генезиса и еволюцията на нормите, принципите, институциите и моделите на конституционноправната система. Изследването на историческото развитие на конституционните реалности се осъществява през призмата на постоянните и закономерни изменения на социалните, политическите, икономическите и културните условия, като се държи сметка и за всички съществени измерения и особености на причинно-следствените връзки.

- Сравнителноправният метод, чрез който се анализират конституционноправните явления в пространството, т.е. в различни правни фамилии, национални правни системи и конституционни модели през призмата на най-модерните постижения на компаративистиката. Както съвсем ясно обяснява Хайн Кьоц, „днес е всепризнат факт, че всичко по отношение на сравнителното право се отнася до функционалността: несравнимите неща обикновено не подлежат на полезно сравнение, а в правото сравними са онези неща, които изпълняват една и съща функция”

- Социологическият метод със следните разновидности – социално-емпирични методи, социално-психологически методи, институционални методи. Социологическите методи спомагат за изучаването и изследването на конституционноправните явления и институти в действие, да се оценяват практическите резултати от тяхното прилагане и да се правят изводи за ефективността на определен модел, принцип, норма или институт, като се посочват и вариантите за решаването на проблемите с оглед постигането на съответната социална цел в контекста на определена социална среда.

- Структурно-функционалният метод, чрез който конституционноправните явления се изучават и изследват в динамика и в контекста на взаимодействието с елементите на социално-икономическата и политическата система.

- Методът на изучаването на конституционните системи чрез образци.

- Проблемният, или синтетичният метод, който е най-трудният, но и най-полезният, защото е насочен проблемно и дава възможност за разкриване на закономерностите и особеностите в развитието на конституционноправните институции, принципи и модели.

- Смесеният метод, включващ елементи на метода на изучаване чрез образци и на синтетичния метод.

- Телеологичният метод, насочен към изследването на различните стратегии, варианти, схеми и модели с оглед постигане на една или друга цел, приоритет или задача.

- Аксиологичният метод, който допринся за изясняването на конституционноправните явления, принципи, норми и модели от гледна точка на определени ценности.