Богомил Райнов

Докато другите хора по улицата гледат витрините или краката на жените, аз трябва да гледам кой върви пред мене и подире ми и случайно ли е тук, или нарочно, Докато маса хора първо говорят, а после съобразяват какво са казали, аз съм длъжен да обмислям предварително всяка своя дума.

"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма закъде да бързам.

- Тия жени объркаха всичко... - чувам след много време гласа на Ралф. - ...Жената е необуздана в стремежите си и непредсказуема в поведението.
- Също като мъжа - произнасям с глас, който аз самият едва долавям.